Кой какво?

Кой какво твори?Рисуване?Музика?Фотография..........???(И без отговор- "нищо". Всеки е творец )

Аз най-вече ценя и анализирам изкуството Иначе сега се сдобих с фотоапарат и имам тоолкова много идеи за арт снимки. Исках дори на курс да се запиша, но не се получи. А съм и голям философ... Чета и мисля, наблюдавам-мисля, някак си всичко се случва без мое участие, защото не държа да съм част от тълпата Наскоро осъзнах какво ми е призванието. Аз трябва да съм отшелник, да живея в крепост и да създам секта. Ще бъдем като монасите, ще садим зеленчуци, ще ядем тиква, но няма да сме религиозни,ще живеем в крепост, където е тихо и няма никакви други хора. И Буковски ще четем,но това е друга тема

Моето изкуство е да разсмивам другите(е ако съм на кеф и имам муза де) И ако това не е изкуство

Аз пък практикувам едно нестандартно изкуство, наречено "вдигане на шум с електрическа китара", доближава се до "музика" в известен смисъл
Иначе се опитвам да рисувам от време на време, но без да е нещо специално и претенциозно - просто драсканици за удовоствие

marcinko написа:

Аз пък практикувам едно нестандартно изкуство, наречено "вдигане на шум с електрическа китара", доближава се до "музика" в известен смисъл
Иначе се опитвам да рисувам от време на време, но без да е нещо специално и претенциозно - просто драсканици за удовоствие

и аз едно време се опитвах да вдигам шум с китари ама някак не ми вървеше
предпочитам си пианото от доста време

колкото до рисунките - дай да видим някоя! :inyourlegs:

^^Аз пък съм обратното - опитвам се от малък с пианото да направя нещо, ама ц... с китарата поне метъл да свириш е фасулско - почти никога не се разбира дали бъркаш някъде по време на песен

Драсканиците (обидно е за истинските произведения, моите да ги наричам рисунки :popcorn: ) някой друг път :type:

marcinko написа:

^^Аз пък съм обратното - опитвам се от малък с пианото да направя нещо, ама ц... с китарата поне метъл да свириш е фасулско - почти никога не се разбира дали бъркаш някъде по време на песен

Драсканиците (обидно е за истинските произведения, моите да ги наричам рисунки :popcorn: ) някой друг път :type:

ще чакам аз ..... а и ще напомняма :music:

Ми рисувам малко, но предимно пиша разкази. Ако някой го интересува ето един разказ:

Между два небостъргача


Пейзажът представлява две равнини разделени от хоризонта.Земята и небето. И двете толкова пищни и претрупани с материя, и енергия. Но по земята бродят хората, броди земното. Е понякога се опитват да покорят небето не се задържат дълго там. Светът беше мек като пластелин в ръката на човека и той го моделира и изменя както го желае. Но небето е все още недостъпно за него. Не може да го променя както земята. И най-гъстият пушек от комините на най-мрачните фабрики за минути се разсейват в небето и то си остава непокътнато и чисто. А желанието за промяна, за контрол, за мощ у човека расте.
Първата бунтовническа изява е далеко зад нас в древността. От тогава сме искали да можем да контролираме света. Мечтата за Вавилонската кула е в центъра, а историята със замах създава поредната ретроспекция. Хиляди небостъргачи пронизват небето и го закриват, така вън и вътре сме си в нашата изкуствена за света и естествена за нас среда. Но нещо се промъква между сградите.
Небето беше винаги там, за да накара човек да се почувства малък. Да му потисне гордостта и да му покаже красотата, която той никога няма да може да постигне. През всяка секунда от денонощието небето вечно си играеше със светлината и правеше образи толкова истински и чувствени. Всичките постижения на човека, с които се завиваше, се стопяваха от срам пред цепнатина от небе, подаваща се през градския пейзаж.
Не беше трудно да го видиш. Беше част от всичко. Голямата трагична комедия наречена живот беше осветена от него. Като прожектори на света. Но никой не гледаше към тях...към него. Защото винаги крайният резултат беше от значение. Така си беше, но хората си измисляха алибито, че ще ослепеят от лъчите му. Това си беше факт, но и лъжа. Те не ценяха очите, а ума си. А той беше бомба със закъснител.
Истината е че слънцето беше лампата на целия свят, толкова много светлина, заслепяваща, неоценена, ненужна, защо да я гледаш очи в очи. Може би заради това съществуваше отражението - да връща обратно светлината. Тя присъстваше през целия ден, дори и през нощта. Но ако денем светлината беше много, то нощем беше много малко. От там човек поиска отново да се заслепи преди очите му да свикнат с тъмнината. С присвити очи човек бродеше из светлото и тъмното. Не че не можеше да си отвори очите, не че не трябваше. Той не искаше. Някой хора съчувстваха на слепеца, жертвата на поредната иронична шега на съдбата. Същите тези състрадателни души му завиждаха и най-неблагодарно лишаваха очите си от невидяното.
Денем си слагаме лосион против изгаряне, слънчеви очила, шапки с козирка, за да не се стопим от лъч светлина отразен в паяжина. А нощем, от малки се страхуваме от тъмното, ходим до магазина на ъгъла с фенер, а живеем в Лас Вегас. Никога няма да е безопасно да погледнем на горе. Никога, защото от горе може да ни се стовари, дъжд, сняг, градушка, мъгла, непрогледна тъмнина или също толкова непрогледна светлина.
А когато някой се застъпи и реши наистина да се опита да покори висините отива човек и се връща герой, но така и не разкрива истината. А обикновени хора познати само за себе си и за майките си с лек замах на мисълта може би. Само за миг се докосват до недосегаемото и усещат тръпката на другото измерение.
Има еди израз „отиде на небето”. Свят след свят, измерение след измерение, време след време човека преминава малко по малко до своите корени. Отговаря, сам за себе си, на въпроси вечно задавани и от него на всички и от всички към него. Сам се придърпва към това което е останало в сянката на несигурността и мистерията. Откликва на бъдещето, то го вика.

Димитри, разказът ти е страхотен. имаш страхотен потенциал и ти пожелавам да го реализираш и никога да не спираш. чудесно е че даде пример че в тази тема можем не само да говорим голи думи но и да ги подплатим с показването на изкуството си.

^^Тва намек ли беше някакъв??

Сега сериозно - тва да беше само един разказ... Тук е събрано всичко :metal:



ПП: Дими, искам вафла "Боровец" за рекламната кампания! Нищо, че не съм те питал

хаха май верно звучи като намек добре да го кажа така: нека споделяме творчеството си защото е хубаво и е приятно да получаваш комплименти колко си талантлив абе както и да е искам да кажа че не е лошо да постваме разни работи направени от нас

Добре, за да не седят тук само сухи изказвания (от моя страна), поствам една драсканица (на откъсната страница от речника ми по български Янакиева ще ме убие...), която прерисувах от едно аватарче, дето се подвизаваше в нета преди известно време (а може би и още се подвизава):

Драсканица ? ти на това му викаш драсканица ?
е ясно че не е от най-специалните ти неща, но пък щом да си драскаш на речника изглежда така предтсвям си какво е да рисуваш насериозно

marcinko написа:

Добре, за да не седят тук само сухи изказвания (от моя страна), поствам една драсканица (на откъсната страница от речника ми по български Янакиева ще ме убие...), която прерисувах от едно аватарче, дето се подвизаваше в нета преди известно време (а може би и още се подвизава):

УоУу много ме кефи!!Човек не трябва да си толкова скромен по отношение на способностите си!Както се казва-който си го може-си го може.А ти найстина си го можеш! :metal: Браво

Ау... Мерси, мерси

Аз сериозни работи не рисувам - това е. Харесам си някоя картинка от нета, пльосна си я да ми седи на екрана и се опитвам да я нарисувам после на хартия... тва по памет посмъртно няма да го нарисувам И все пак мерси

ПП: Дими, пусни нещо твое, ако трябва ми го донеси аз да го щракна

Еми аз се занимавам с рисуване , не може да се каже че не съм сериозен но не е и много сериозно :Д ето ако някои иска да разгледа галерията ми но там не съм качвал неща отдавна www.rustone.deviantart.com