Образователната система

Добра ли е нашата образователна система? Трябва ли нещо да се промени? Какво?

Според мен трябва да се променят учебните планове, условията в училище и най-вече отношението на учениците

По-едно време България беше една от водещите държави в класация за качествено образование(преди 5 или 6 години). Сега възникват много проблеми да започнем с учителите, примерно. След тази стачка мислите ли че някое дете ще иска да стане даскал. След десет години никъде няма да могат да се намерят учители. Учениците според мен не са чак толкова голяма мизерия - има свестни и умни има и прости селяндури, но май втрия тип ученици са повече, но тази тяхна деградация като личности идва още от семейството и няма нищо общо с даскалото. Насилие в училище също има (е в нашето не съм виждал) но не е чак толкова голям проблем в България колкото е в Америка и Япония. Според ме образованието ни е доста на ниво и учителите ни са големи професионалисти(има изключения де, винаги има) но аз имам положително отношение към българското образование.

не съм много сигурна дали тази тема има място тук е, защо пък не и без това темата е добра ...
би могло да се каже че необразоваността и незачитането на някои порядки и неуважението насадило се в последно време в българския ученик, наистина са голям проблем. чудя се кое е по-лошо: това че системата куца в много насоки или тази въпросна тенденция...

Ще оставя БТВ репортерите да говорят вместо мен...
Коментар - ако ние не искаме да учим, защо да караме другите да ни пришпорват? Абе гледайте, страшничко си е...

На учителя с любов - част 1-ва
На учителя с любов - част 2-ра



ПП: Това го гепих от форума на добрите ни познайници от Испанската и доколкото разбрах, авторът се казва Иво Сиромахов - макар че на места има малко абсурдни неща, това също си струва да се види:

Как да реформираме образованието окончателно


Ако някой си мисли, че в България реформите не вървят, нека погледне образователната система. За последните 20 години в средното образование бяха извършени над 30 реформи и сега то представлява един букет от различни тенденции и схващания.
Западняците твърдят, че доброто образование трябва да е консервативно и да не се променя много-много. През последните години обаче българските просветни министерства обориха тази закостеняла философия и доказаха, че учениците и учителите трябва да живеят в постоянен стрес, за да не се отпускат и да не мислят за глупости.
Защо да има един учебник по история, когато може да има осем?
Нима плурализмът е нещо лошо?
Защо да има единна система за оценяване?Нима индивидуалният подход е осъдителен?
Някои черногледци мърморят, че учениците не четяли. А да не би политиците да четат?
Дошло е време да извършим и последната реформа в образованието и да обърнем учебниците с хастара нагоре. Сегашните учебници са задръстени от купища ненужна информация, която няма нищо общо с реалността и отчуждава децата от истинския живот.
Учениците са наясно, че това, което зубрят в момента, едва ли ще им потрябва някога в живота освен ако не станат автори на учебници (занаят доходен, безгрижен и безотговорен).
Да си отличник в наши дни е не само непрестижно, но и абсолютно безперспективно. Какво като знаеш законът на Джаул-Ленц, щом съученичката ти всяка вечер е в „Син Сити” и печели повече от родителите си?
Крайно време е училището да спре да произвежда безсмислено информирани аутсайдери. Животът принадлежи на прагматиците и затова училището трябва да дава по-практични и утилитарни познания. Ето няколко идеи как да стане това:
Математика
Задачите с тръби, които пълнят и източват басейни за определено време, вероятно са суперважни за авторите на учебници, но колко хора в живота ще се сблъскат с необходимостта да претакат басейни?
Ала на всеки от нас му се налага да попълни данъчна декларация или да изчисли от коя банка ще му е най-изгодно да вземе жилищен кредит. Или пък да седне на чашка с приятели и да пресмята трансферната цена на Бербатов в паундове, евро и левове. Защо тези неща не се учат в училище?
Химия
За някои по-нестандартни личности може би е твърде забавно да изравняват уравненията на окислително-редукционните процеси. Но дори да си изключително успешен в тази област, едва ли момичетата ще те харесват повече.
Със сигурност обаче ще си по-интересен, ако знаеш какви аминокиселини и протеини пият юнаците от кварталния фитнес и как те се отразяват на потентността им. Или пък кое се счита за допинг в съвременния спорт и защо нашите щангисти винаги ги дисквалифицират.
Литература
Да преподаваш “Маминото детенце” на деца, които четат “Властелинът на пръстените” е безсмислено и безнадеждно. Наивната вяра, че “всичко българско и родно” е стойностно, само убива радостта от четенето. Няма никакъв смисъл да се изучават текстове, които са толкова архаични, че учениците се спъват във всяка втора дума и се нуждаят от речник, за да разберат какво е написал авторът.
Пък и концепцията за националните литератури е демоде. Да твърдим, че в нашето тясно дворче нещата са по-стойностни, отколкото в огромния литературен свят, си е чиста комплексарщина.
Убеден съм, че много по-полезно ще е в часовете по литература да се говори за Хари Потър, Карлсон и Пипи Дългото чорапче, отколкото да се анализират пораженията на чорбаджийското мислене върху Нено и Неновица.
Биология
Предполагам, че митохондриите са важни същества, без които нито един образован гражданин не би могъл да просперира в живота. На мен обаче те ми звучат като злобни митологични зверове с враждебни планове за човечеството. Не е ли по-добре да ги оставим на мира и да се занимаваме с далеч по-забавни биологични въпроси като например: защо кокошките нямат цици? защо някои жени също нямат? и защо размерът има (или няма) значение?
Физическо възпитание
Фактът, че в България реферите вече са по-скъпи от футболистите, е знак че трябва да преосмислим концепцията за физическото възпитание. Пък и това, което виждаме по стадионите показва, че състезателите далеч не са били отличници по физическо. Те страдат от дихателна недостатъчност и затруднена двигателна координация. Най-силни са в псувните, което, надявам се, не е заслуга на българското училище.
Музика
Вагнер си е Вагнер и всички ние много уважаваме неговото творчество. (Става въпрос за Рихард Вагнер, а не за Лусио Вагнер, когото също много уважаваме). Но статистиката сочи, че когато почувстват нужда да се докоснат до световната музикална съкровищница, 99 процента от българите не си пускат “Пръстенът на Нибелунгите”, а си пускат Ивана. За някои това може да е простотия, но от друга гледна точка си е патриотичен избор. Музикалното образование трябва да се съобрази с този категоричен избор и да се адаптира към попфолк-звученето на съвременна България.

Мерките, които предлагам, не търпят отлагане. Последната реформа в образованието трябва да започне веднага и учебниците да се пренапишат и преиздадат до две-три седмици, нищо че сме в средата на учебния срок.
След тази реформа системата или ще оцелее, което ще е белег за нейната жизнеспособност, или ще загине, което ще е знак, че е ненужна.
И България ще заживее без образование – щастлива и глуповата като начинаеща фолкпевица.